::Aryan Art Lyrics::

България Природата се събуди и песен засвири Слънцето и луната в хармония запяха Огън и вода се братски прегърнаха Небето и земята танц чуден заиграха И сякаш от светлината момиче се роди По-чиста и нежна от утринна роса Грееше докосната от звездите безбройни С божествена аура обвита бе тя Като лятно слънце косите й сияеха Като зимен сняг бе кожата й бяла Очите й пъстри - есенна картина Пролетта в душата й бе разцъфтяла Но пръкнаха се долни изверги неземни С помисли и цели нечисти - лешояди Обезчестиха я око им без да мигне И впиха нокти мръсни в плътта й Един по един я бавно разкъсваха Дорде не свлече се долу в калта Сълзите и стоновете й нечути останаха В мъки и безчест и до днес там лази тя

По Течението По вълните на реката буйна Клонче носи се забравило Кога и откъде е тръгнало Дърво и корени изоставило Не обръща се то срещу реката Не минава му през ум дори Срещу течението да застане и да плува И до извора да стигне, но уви Харесва си така света, живота Без мисъл, чувства и борба Спомени и следи да не оставя Само сиви и мъртви листа Но не е само то по вълните Има и други клони безлични Бутат се или заедно си плават Дорде не поемат по течения различни И пак носи се без да знае Накъде ще го реката отнесе На бряг пуст ли ще го захвърли Или ще свърши в безбрежното море

Падението На Робските Души Пред камъка студен стоиш Смирено преклонил глава С лицемерие, невежество изпълнен По задължение си тук сега Не усещаш, не разбираш, Че тоз воин за теб загина С мъжество се пред смъртта изправи Посрещна я с вяра несломима А ти жалък клечиш тук Чувстваш се слаб - недостоен Да застанеш пред него прав И да продължиш завета народен Не, просто номера отбиваш Да си изкупиш ти вината И минути след акта ти позорен Весел връщаш се в тълпата... ...Българино, запомни това - Пред камък на герой не се тъжи Ами с гордо вдигната глава Опомни се и борбата продължи!

Прогледналите Овце Пред телевизора си всеки ден И настървено управниците псуваш Палиш се, умуваш, дискутираш, Но иначе на тях смирено си робуваш Уж запознат си вече с проблема, Но че си част от него не усещаш Пред теб - сложна дилема Да превключиш ли мача да гледаш Овце... Прогледнаха и те Стада... Защо? Докога? Изход има - знаеш го, но спиш И оскотял пак бира си наливаш Без решителност и воля си седиш И ден за ден живуркаш - деградираш Истината виждаш вече, но все Следваш господаря си безкрайно Водещ те към гибел от векове, А ти пак си блееш тъй нехайно

Болката, Която Никой Не Усеща (Гори вековни...) Исполини величествени на древната мъдрост Свидетели на битки и победи геройски... Но спомен няма веч, ни светло бъдеще Горите са мъртви - вече не шептят (Реки буйни...) Поили земята родна с живот С чистота изпълвали сърцата и душите... Но изворите ги няма - с годините пресъхнаха И реките се бавно превърнаха в блата (Поля плодородни...) Носещи ехото на отминалите времена На трудолюбие, сила, храброст, мъжество... Но викове бойни се не чуват веч по тях В тръни обрасли - пустеещи мълчат (Земи Български...) Хранени с толкоз мъка и пролята кръв За нас, нашето бъдеще, деца и внуци... Но огледай се днес как осиротяха Продадени, омърсени - загубени вовеки